2 Chronicles 5:2-14
Пренасяне на ковчега на завета в храма
5:2-6:11 – 3 Цар. 8:1-12
2 a Соломон свика в Йерусалим старейшините на Израил, всички водачи на племена и глави на бащините родове на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град Сион. 3И в седмия месец, за празника, всички израилтяни се събраха при царя. 4Когато всички старейшини на Израил дойдоха, левитите вдигнаха ковчега 5и го понесоха заедно със скинията на събранието, с всички свещени принадлежности, които бяха в скинията. Носеха ги свещениците и левитите. 6А цар Соломон и всички израилтяни, които се бяха събрали около него, стояха пред ковчега и принасяха в жертва овце и волове, толкова много, че не можеха да се изброят и пресметнат. 7Свещениците донесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на храма, в Светая Светих, под крилата на херувимите, 8които те простираха над мястото на ковчега и го покриваха отгоре заедно с прътовете му. 9А прътовете бяха толкова дълги, че се виждаха краищата им, издадени от ковчега към светилището, но навън не стърчаха. Те са там и до днес. 10 b В ковчега нямаше нищо друго освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там, когато Господ сключи на Хорив съюз с израилтяните след излизането им от Египет. 11 И когато всички свещеници излязоха от светилището, където се бяха осветили, без да спазват реда на смените си, 12когато всички певци левити – Асаф, Еман, Идутун с всичките си братя, облечени в скъпи дрехи, с цимбали, китари и арфи – стояха на изток от жертвеника и с тях сто и двадесет свещеници, които тръбяха с тръбите си, 13 c свиреха и пееха като един, като хвалеха и славеха Господа. И когато екна звукът от тръби, цимбали и различни други инструменти и всички хвалеха благостта на Господа и вечната Му милост, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак 14 d и заради него свещениците не можеха да застанат да служат, защото славата на Господа изпълни Божия дом.2 Chronicles 6:1-11
Молитва на Соломон при освещаване на храма
6:12-40 – 3 Цар. 8:22-53
1 Тогава Соломон рече: „Господ е казал, че волята Му е да живее в мрак; 2затова аз Ти построих разкошен дом, място, в което да пребъдваш вечно.“ 3 После царят обърна лице и благослови събралото се множество израилтяни, докато те стояха прави. 4И каза: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който извърши обещаното на баща ми Давид: 5„От деня, в който изведох Своя народ от египетската земя, Аз не избрах измежду племената на Израил нито един град, където да бъде построен дом, за да пребъдва там името Ми, нито избрах мъж за владетел на Моя народ Израил, 6но избрах Йерусалим, за да пребъдва там името ми, избрах Давид, за да властва над Моя народ.“ 7 e Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил. 8Но Господ каза на баща ми Давид: „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение. 9Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.“ 10И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил. 11И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“
Copyright information for
BulCont